Ела с халка
Нямам своя стадна принадлежност.
Даже нямам своя глутница.
В мен намери да се влюбваш безнадеждно.
Женски род на блудник- блудница.
Много преди тебе са ме галили.
Докато подушех само страх...
После все нахапани са бягали.
Имам зъб за правене от тях.
Хукнал си да гониш подивялото.
Само по-далече със синджира...
Или виждаш очната ми ябълка
почна леко с кръв да се налива...
Тебе ти накуцва май подходът.
Тази, твойта, няма да я бъде.
Нещо се подсмихваш мимоходом.
Тръгваш ли си? Не, че ще те пъдя.
Не е лошо, всъщност, да побързаш.
Няма да се дам току-така.
Ако пак ти хрумне да ме връзваш,
вместо със синджир - ела с халка.
© Надежда Тодорова All rights reserved.
Браво за стиха!
