Ела сега
ЕЛА сега
Ела сега и недей звъни.
Сега, когато е толкова тихо
и само белият лист шумоли
и превръща самотата ми в стихове.
Отвори изведнъж,
дори да се блъсне вратата,
ела сега и като внезапен дъжд
прегърни ме и ме залей със косата си.
Ела сега и ме целуни,
както никога не си ме целувала.
Всички струни в мен опъни
като в музика разлудувана.
Ела, както буен поток се разлива -
наводни мойта самотна душа.
Знам, че дълго те търсих - красиво,
сърнеоко момиче в нощта.
© Валентин Иванов All rights reserved.
