Тъмно е.
Утре ела.
Деня ще населя със стихове.
В един ще сложа болката.
В един радостта.
В друг - капка вино,
капка морска вода,
и разни играчки – звезди, плетиво...
И една среща с приятели.
Ела, да те туря отгоре -
цар да царуваш до мръкнало.
Само аз ще избягам.
Ще измисля къде.
Докато се съмне ще го мисля:
след твоята прегръдка - накъде?
© Райчо Русев All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Накъде ли, наистина!?