Елегантно съблечена...
Стискам връзка ключòве по стръмното. И си мъкна врата – да отключа
своя шанс – кръст да бъда разпъната. Преродена завинаги в куче.
И се тýля, подвластна на сянката. Появявам се бяла и лоша,
по- внезапна от смях. Пепелянка, с елегантно съблечена кожа.
Ще ме мернеш по пътя нагоре. Или виж, простосмъртна из ниското
как присвивам очи ококорени. Ослепяла до скот, от виждане.
Житно зЪрно покълнва из джоба ми. А в ръцете ми - права лопата
против ýплах от праведна обич или мъртво заченато лято.
Сам-сама съм си вдигала кулите. Планините, кошмарите, летвите.
Нося тежест за хиляди мулета, дето много ги стяга планетата.
Като някоя нова Алиса. Диря хапче да бъда смалена
до размер за преглъщане - писък. Или цвят на прерязана вена.
2011*
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
