Елегия...
Елегия...
... и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
Д. Дебелянов
на Марина...
Представяш ли си колко нещо
в живота ще се промени,
преди отново да се срещнем-
пак в късна есен може би...
... А с теб и северният вятър
ще ме залюшне изведнъж
и ще разроша аз косата ти
със аромат на страст и дъжд...
Камина ще гори разпалена,
искри ще скачат с весел плам,
а нещо, още не сподавено,
отново ще ни върне там-
в безмълвието на Пустинята
и оня полулунен мрак,
когато тъжно ме попита:
„А после?... До кога?... И как?...”
За миг подгонена от спомена
във мене ще се гушнеш ти,
а вятъра, дъжда и огъня-
ще галя в твоите коси...
... И както в нежната „Елегия”-
жарта когато стане дим,
по-свята любовта ни сякаш
ще бъде щом се разделим!...
Коста Качев,
някога в Пустинята.
© Коста Качев All rights reserved.
