Елегия за мрак и цигулка
Животът посегна само веднъж
и (може би) го свали на колене.
Сковаваше някой някъде кръст –
почти сюжет от библейска поема.
Като начало на край е… Нали?
Или на сухо преглътната болка.
И, ето, сякаш по ноти върви
онази първа любов… с богомолка.
Но не очакваш така да боли,
а обичта е горчива. От сладост.
И всяка клетка нещастна кърви,
а след това се заражда и ярост.
И всеки следващ предател е твой –
ще носиш белегът древен на Юда.
Навярно така се става герой –
една целувка… и вяра в заблуда,
че има смисъл и в бъдния ден,
кодиран в онази влюбена нота.
Какво ли друго остава освен
смъртта да изпееш. После живота.
Жени Иванова,
стихотворението е част от по-голям проект.
© Jasmin All rights reserved. ✍️ No AI Used
