Елексир
Бракът, тъжен се разплака
"Толкова години между вас се клатя"
Остаряхте вие сами, двамина
Дечицата забегнаха в чужбина!
Нашата приятелка като разбра
Съпругът ми погали с ръка
Всяка сутрин носи шоколад
Той щастлив е с този парад!
Вазата с цветенце нежно
Подредена масата прилежно
Той усмихнат шета из дома
Ах, каква приятелка добра!
Тя накипрена, поръсена с парфюм
Всеки ден е с нов костюм
Изглежда хубава и млада
Аз до нея навъсена и стара!
Чиста, бяла риза гладя
Обувките с лустро мажа
Ще отива сам на панаир
За душата си да купи елексир!
Моето кученце ме пази
Вслушва се в моите фрази
Всяка сутрин срещу нея лае
То си знае що да и желае!
© Мария Николова All rights reserved.
