Елена
Там, сред зеления балкан,
след прохода с дивна красота,
китен град, от слънцето огрян,
крила разперва - Елена е това.
Свободна, красива Елена,
пропита с копнежи и блян,
име на девойка засмена,
светъл път с цветя осеян.
За теб песни бих пяла,
хайдушки, с ритъм народен.
Стихове безбройни бих редяла
за чара ти и за духа свободен.
На вечния чемшир и горските цветя,
на родната история зрител бях.
Дълбоко се прекланям пред твойта красота -
дваж българка съм, откакто те видях.
© Десислава Боцева All rights reserved.
