Ембрион
Къде е границата,
пропуква се черупката ми,
раждам се отново в изтормозения свят,
искат, но не могат да ме победят.
Ще се раждам, докато не подредя
всичко, което искам да постигна.
То е скрито в мен, дълбоко в мен.
Ще го открия и ще изригна
като въглен пак възпламенен.
Не ме е страх,
не виждам грях,
няма неправилен избор
винаги печелиш,
винаги взимаш от тях
с най-подходящия прибор.
Хората не мислят, а диктуват
продиктуваните правила.
Те не знаят от какво се страхуват
и не знаят какво проумях,
затова са плахи и отчаяни -
неразбрали себе си,
неродили се...
© Полина димова All rights reserved.
