Емотикон за надежда
ЕМОТИКОН ЗА НАДЕЖДА
Не смея да си пожелая вече
ни книга, нито пък везмо.
Сама присядам всяка топла вечер
и пиша някому писмо,
което – знам, че няма да изпратя,
и спирам до едно – Здравей!
Не бяхме ли доскоро братя,
обръгнали на суховей?
Нима градила съм въздушни кули
и те се сринаха – за миг?
Как стана безпроблемно да охулиш
и да се правиш на велик –
без памет, без сърце, без капка съвест –
най-вероятно – без душа!
Прозрях отдавна, че сме простосмъртни.
Но все си мислех, че греша.
Забили поглед в малките дисплеи,
живеем сякаш във смартфон.
Едно човечество от корифеи
и ни един погрешен тон!
Усмивки – жлътнали емотикони,
прегръдки – виртуална страст.
И в тъпия стремеж да ви догоня
безцелно се изгубвам аз.
Един човек ми стига – да ме срещне
на улицата с "Добър ден!".
Това ще бъде знакът за надежда,
че този свят ще е спасен.
В.Й., 16 януари 2019 г., София
© Валентина Йотова All rights reserved.
