***
Дали си огънят блуждаещ в здрача?!…
Отронена въздишка или вик?!
Сънувам… или сянката ти плаче?!
Долавям колко те боли. За миг.
А после се събуждаш в моя стих.
На ръст приличаш страшно на тъгата.
Сълзите ангелски са твоя щрих,
отгледани в очи на самотата…
С кинжал разсичат сляпо тишината,
а аз съм в ъгъла на гневна скръб...
... последната любов не бе съдбата,
но беше мечът със заточен ръб…
След тази рана съм почти без глас,
защото ти си другото ми Аз…
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
обещала съм, че ще напиша още един поне 