Той не пише писма.
Спря.
Забрави адреса -
вятър в сухи валма
надалеч го отнесе,
слънце с жар го стопи -
като лава изтече,
във земята попи
на забрава обречен,
в струйка дим отлетя
към небето.
И ето –
няма нови писма -
безадресни памфлети.
Само (в струйка от дим
и валмо от пустиня)
този стих - пилигрим
днес край него премина.
© Засегабезиме All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
