Той не пише писма.
Спря.
Забрави адреса -
вятър в сухи валма
надалеч го отнесе,
слънце с жар го стопи -
като лава изтече,
във земята попи
на забрава обречен,
в струйка дим отлетя
към небето.
И ето –
няма нови писма -
безадресни памфлети.
Само (в струйка от дим
и валмо от пустиня)
този стих - пилигрим
днес край него премина.
© Засегабезиме All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
