позволи ми
да бъда пак вятър
и по тялото ти
да отвявам с ръка
песъчинките време
и по меките гънки
да изтривам греха
на копнежите ти
да прониквам във порите ти
да разтривам
с любовни масла
раменете, гърдите
проблемите ти
да кача на облака
през прозореца
да ги пусна и те -
хартиени лодки
да ги грабне дъждът
да ги скъса
да ги отнеме
позволи ми
да бъда
в тебе
© Павлина Гатева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
