Oct 19, 2006, 12:09 AM

Escape

  Poetry
947 0 5
ESCAPE


Наследникът на всички
мои катастрофи,
очите смело стрелкащ,
пита ме –
каква е всъщност
моята посока –
добре нахранен,
талантлив,
така начетен,
буден духом,
и любознателен,
...достатъчно критичен,
въпрос задавам ти –
и не е риторичен!

Каква е всъщност
моята посока?!
Да тръгна след реда,
над хаоса надвил?
С очи присвити да
посрещам суетата?
Да продължавам
да творя и с кротост
да прощавам!
Да вярвам, че променям,
извисявам собственото „аз”...,
вежливостта и онзи
ритуал на завоюване
на знание, макар
и сред печал,
егото си искрено изтрил.

И така: да се учим от историята...

18.10.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...