Есен
Ошмули вятърът листата...
И тиха есен заваля.
Разрови Шаро по земята
килимчето от пъстрота.
Завря муцунка в пъстротата
и с лай подгони я на юг;
търкулна се насам-нататък
и с смях се върна тук.
Поспря до моето коляно,
опашка хитро завъртя
и от очите му засмени,
почувствах жива есента.
© Надежда Маринова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
