Есен
Есен
Есен лятото изгризва
и зеленото гори,
грива слънцето зализва,
гаснат във здрача зари.
Далече вече са скалите,
очите сини и морето,
и смеховете на жените,
китарите и той – поета.
Избягаха далеч децата,
тичащи по плажа боси
и сред огньовете в гората
момчета дългокоси.
Изчезнаха далеч лъчите
на слънцето първо, червено,
и залезите, и звездите,
и ризите ми изхабени.
Стопи се всичко в пепелта
на лятото ми изгоряло.
Стопи се всичко в есента,
във слънцето ми прежълтяло.
Стоя във този топъл ден,
косите ми са изсветлели,
завръщат се отново в мен
те – спомените потъмнели.
© Мария Страшилова All rights reserved.
