Есен
Листата като птици уморени
за сетен полет плеснали с крила,
като вълни от бурята родени
умират върху мократа земя.
Като сълзѝ на влюбено момиче
отронваат се със шепот и печал
и клонът, до сега със тях накичен,
превърна се във просяк оголял.
Ще плисне дъжд, мъглата ще завие
Балкана, и полето, и града.
Усмивката на слънцето ще скрие
под своя плащ копринен есента!
© Георги Иванов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
