Есен
Листата като птици уморени
за сетен полет плеснали с крила,
като вълни от бурята родени
умират върху мократа земя.
Като сълзѝ на влюбено момиче
отронваат се със шепот и печал
и клонът, до сега със тях накичен,
превърна се във просяк оголял.
Ще плисне дъжд, мъглата ще завие
Балкана, и полето, и града.
Усмивката на слънцето ще скрие
под своя плащ копринен есента!
© Георги Иванов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
