Есен
Листата като птици уморени
за сетен полет плеснали с крила,
като вълни от бурята родени
умират върху мократа земя.
Като сълзѝ на влюбено момиче
отронваат се със шепот и печал
и клонът, до сега със тях накичен,
превърна се във просяк оголял.
Ще плисне дъжд, мъглата ще завие
Балкана, и полето, и града.
Усмивката на слънцето ще скрие
под своя плащ копринен есента!
© Георги Иванов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
