АНАСТАСИЯ (МАРИНА ДИМИТРОВА) АНАСТАСИЯ (МАРИНА ДИМИТРОВА)
4
Feb 25, 2007, 1:02 PM

Есен

  Poetry
1.3K 0 4
Гледа слънчо от високо,
гали с топлите лъчи.
Падат жълтите листа на двора,
плавно,тихо кат сълзи.
Идва есен златокоса,
разпилява своите коси.
Грозде от асмата стара
примамливо премига с очи.
Хризантемите на баба
радват ме със своита красота.
Винаги откривам с радост колко
е красива есента!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИНА ДИМИТРОВА All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0