Гледа слънчо от високо,
гали с топлите лъчи.
Падат жълтите листа на двора,
плавно,тихо кат сълзи.
Идва есен златокоса,
разпилява своите коси.
Грозде от асмата стара
примамливо премига с очи.
Хризантемите на баба
радват ме със своита красота.
Винаги откривам с радост колко
е красива есента!!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up