Тихо е пак.
Не шумят дърветата.
Песенно чайки не махат с крила.
Спомени лични
чезнат във времето.
Пак е дошла есента.
С хлад всяка дума пропита е.
В призрачни сенки заспива градът.
Жално крещят за тебе очите ми...
Без смисъл и воля чувствата спят.
© Паулина Зарева All rights reserved.