Есен
Листата падат и всичко е мрачно.
Дошла е есента,
а с нея си е тръгнала любовта.
Погребани са летните спомени,
забравени са скритите погледи.
Всичко е свършило,
времето е отлетяло,
но яркият спомен
в единия от двамата остава,
у човека обичал по-силно,
притискал по-смело,
смело и завинаги,
завинаги като че ли.
Дъжд вали и измива пясъка,
дъжд вали и измива спомена.
Измива следата от двата
образа - слети в един.
Те се разделят тъй както се сляха.
Те се разделят завинаги като че ли.
Сълзите напират в очите на двамата,
в очите, гледали се мълчаливо,
в устните, целували се тъй мило.
© Без име Анонимна All rights reserved.
