sun66 (Без име Анонимна)
16 4
Dec 30, 2007, 9:12 AM

Есен 

  Poetry » Love
702 0 2
Листата падат и всичко е мрачно.
Дошла е есента,
а с нея си е тръгнала любовта.
Погребани са летните спомени,
забравени са скритите погледи.

Всичко е свършило,
времето е отлетяло,
но яркият спомен
в единия от двамата остава,
у човека обичал по-силно,
притискал по-смело,
смело и завинаги,
завинаги като че ли.


Дъжд вали и измива пясъка,
дъжд вали и измива спомена.
Измива следата от двата
образа - слети в един.

 

Те се разделят тъй както се сляха.
Те се разделят завинаги като че ли.
Сълзите напират в очите на двамата,
в очите, гледали се мълчаливо,
в устните, целували се тъй мило.

© Без име Анонимна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??