Есен е дошла
Кой разля мастило на небето
и размъти тази синева?
Притъмня, звезди не светят,
идва малко тъжна вечерта.
Но Луната тихичко изплува,
блесна с ярката си светлина.
Там зад облаците сън сънува,
че при нас дошла е есента.
Вятърът разнесе новината,
птиците изпрати ги на юг.
Заигра с листата, дето падат
и тъче килими пъстри тук.
Той Септември тръгнал е по ризка -
топли бяха първите му дни.
Да е слънце само всеки иска,
но пък често и дъждец ръми.
Есента, тя своя прелест има.
Идва със въздишки и мечти,
а след нея – пак сезонът зима.
Есен чудна, топло прегърни!
© Ани Иванова All rights reserved.
