Листопад, листопад -
малък приказен парад!
Покоряваш ми сърцето
и събуждаш в мен детето.
Дете, играещо на воля
сред купища листа.
Червени, жълти, бели и зелени -
пъстрият килим на есента.
Вятърът понесъл сухите листа,
сякаш че са малки детски хвърчила,
раздухва ги, бушува, играе си със тях,
издига ги нагоре с пискливият си смях!
Есен чудна, благодатна!
С нея Господ ни е надарил.
За родината ни златна -
поклон, народе мил!
© Славка Григорова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
