Листопад, листопад -
малък приказен парад!
Покоряваш ми сърцето
и събуждаш в мен детето.
Дете, играещо на воля
сред купища листа.
Червени, жълти, бели и зелени -
пъстрият килим на есента.
Вятърът понесъл сухите листа,
сякаш че са малки детски хвърчила,
раздухва ги, бушува, играе си със тях,
издига ги нагоре с пискливият си смях!
Есен чудна, благодатна!
С нея Господ ни е надарил.
За родината ни златна -
поклон, народе мил!
© Славка Григорова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
