Есенен триптих
Гадно време. Дъжд, мъгла.
Студ. Човешка суета.
Всеки нос забил в земята
с празен поглед в мрачината.
Мрачно време. Сивота.
Хора. Тротоар. Тълпа
Фарове. Поток коли.
Бизнес. Работа. Пари.
После дом, уют, деца.
Миг красив до сутринта.
Утро. Тротоар. Тълпа.
О, човешка суета!
Ден след ден живот, мечти.
Болка, радост и сълзи.
Тъй реди се този ред
от преди и за напред!
06.10.2023 г.
© Георги Иванов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
