Sep 16, 2013, 3:09 PM

Есенея

  Poetry » Civic
778 0 16

Есенея... Не питай защо, докога...
Аз съм вече сезонно зависим.
И в очите ми влиза листопадна дъга,
на която магията ти си.


Есенея... Дъждуван от стари следи
на отминали дни в незабрава.
И ръмящо небето своя стих ми реди
как зеленото все пожълтява.


Есенея... И в мъдрия свой кръговрат
сам светът ми от цвят се покрива.
Уморих се да бъда в мечтите си млад.
Може би старостта е щастлива.


Есенея... Сребристо ме гони цъфтеж
от лъчисто отминало лято.
Прегърни ме! Животът е верен копнеж
да превърнем среброто на злато.


Есенея... Не питай защо, докога...
Може би съм Есенин в позлата...
И се вмъква едва доловима тъга,
от която сълзят сетивата.


(Отвара от въздишки)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Ведрин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Ви, Керанка! Виолета, трогнат съм от поетичния коментар! Есенин е един от любимите ми поети! Желая Ви слънчев и ползотворен ден!
  • Есенеем,но малко пишат такава красива и стойностна поезия.Поздрави!
    "О,възраст есенна!За мен цъфти
    по-скъпо тя от лятото в разцвета.
    По-силно почваш да тревожиш ти
    въображението на поета."-Сергей Есенин.
  • И аз като другите....просто харесах!
  • Благодаря ви, Ивон! Дона, надявам се животът да ми поднесе още много вдъхновение! Пожелавам го и на Вас! Диана, благодаря за поетичния коментар! Не можеше да бъде по-хубав и ме трогна! Сърдечни поздрави от мен!
  • Аз съм вече сезонно зависим. Много ми хареса и цялото!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....