Sep 16, 2013, 3:09 PM

Есенея

Poetry » Civic

779 0 16

Есенея... Не питай защо, докога...
Аз съм вече сезонно зависим.
И в очите ми влиза листопадна дъга,
на която магията ти си.

Есенея... Дъждуван от стари следи
на отминали дни в незабрава.
И ръмящо небето своя стих ми реди
как зеленото все пожълтява.

Есенея... И в мъдрия свой кръговрат
сам светът ми от цвят се покрива.
Уморих се да бъда в мечтите си млад.
Може би старостта е щастлива.

Есенея... Сребристо ме гони цъфтеж
от лъчисто отминало лято.
Прегърни ме! Животът е верен копнеж
да превърнем среброто на злато.

Есенея... Не питай защо, докога...
Може би съм Есенин в позлата...
И се вмъква едва доловима тъга,
от която сълзят сетивата.

(Отвара от въздишки)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Vedrin (Ясен Ведрин)

Благодаря Ви, Керанка! Виолета, трогнат съм от поетичния коментар! Есенин е един от любимите ми поети! Желая Ви слънчев и ползотворен ден!

2013-09-18T11:41:55+03:00
vilflovers (Виолета Минчева)

Есенеем,но малко пишат такава красива и стойностна поезия.Поздрави!
"О,възраст есенна!За мен цъфти
по-скъпо тя от лятото в разцвета.
По-силно почваш да тревожиш ти
въображението на поета."-Сергей Есенин.

2013-09-18T00:50:14+03:00
keri-88 (Керанка Иванова)

И аз като другите....просто харесах!

2013-09-17T16:07:19+03:00
Vedrin (Ясен Ведрин)

Благодаря ви, Ивон! Дона, надявам се животът да ми поднесе още много вдъхновение! Пожелавам го и на Вас! Диана, благодаря за поетичния коментар! Не можеше да бъде по-хубав и ме трогна! Сърдечни поздрави от мен!

2013-09-17T16:02:46+03:00
valia1771 (Ивон)

Аз съм вече сезонно зависим. Много ми хареса и цялото!

2013-09-17T14:53:27+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0