Есенна
531
0
0
Есенна
На лятото последната усмивка
седна в клони, поляни и зениците -
жената в мен на есента прилича,
посипани от златното, сестрици!
Един художник рисува ни и двете -
изсипва топлите бои на времето,
платното е разпънал със ръцете
и сипе сок от нар, от високото!
Налива утринните, преди сланите
да заскрежат нощи и доверие,
че есента е усмивка на дните -
по гроздобер и тихи откровения!
Картина от многоцветни дни
и няколко разпиляни и сиротни,
Есента ми, пак ще ме вали
от плодове усмихната - и топли!
© Елеонора Крушева All rights reserved.
