Есенна
 

На лятото последната усмивка
седна в клони, поляни и зениците - 
жената в мен на есента прилича, 
посипани от златното, сестрици!

Един художник рисува ни и двете - 
изсипва топлите бои на времето,
платното е разпънал със ръцете
и сипе  сок от нар, от високото!

Налива утринните, преди сланите
да заскрежат нощи и доверие,
че есента е усмивка на дните -
по гроздобер и тихи  откровения! 

Картина от многоцветни дни
и няколко разпиляни и сиротни,
Есента ми, пак ще ме вали
от плодове усмихната - и топли!