Есенна мъгла
Мъгла покрива светлината,
а виждаш пак кристално ясно,
че слънце, клекнало в душата,
оформя сенките прекрасно.
В очакване по спомени вървиш,
събираш багри, в шума ровиш,
след вятъра листа броиш,
с изминалото време спориш.
Стена до теб и улица шумяща,
пейзаж от къс прилегнало небе,
един сезон сезоните изпраща
с оголени от студ ръце.
Претопляш си мечтите в шепи,
сред другите – съвсем обикновен.
Мъгла с прогледнали и слепи
поглъща неспокоен ден.
© Весела Петева All rights reserved.
The work is a contestant:
