Есенна обич
Дегустирах вина. Дегустирах любови.
И отпивах на екс. И до дъно.
Празни чаши и чувства. Но започвах отново.
Все изплувах, преди да потъна.
В океана опасен, наречен живот,
неведнъж, след безсмислени страсти,
между прилив и отлив, намерила брод,
си открадвах по къшейче щастие.
И тогава внезапно се разкъса вълната.
Връхлетя и разрони скалите.
Като дух от бутилка взриви тишината
и обърка стандартния ритъм.
Бе пиянството сладко. От пенливи вина
по-искряща е късната песен..
Днес с несигурни стъпки - две напред, две назад...
с теб навлизаме в нашата есен...
© Бианка Габровска All rights reserved.
