Превива шия плачеща върба,
а клоните ѝ болки деформират.
И мравките пълзят ѝ по гърба,
не я оставят и за миг на мира.
Забулена над синия поток,
със криви пръсти бърше си очите.
Отлитат птиците към Божи гроб,
света събрали в шепа жито.
Скърби върбата. Тъжният ѝ плач
днес вдъхновява хиляди поети.
От бурите изпросила бръснач,
нарязва вените си на конфети.
© Диана Фъртунова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
