Не го чета сезона в мрачно сиво,
че буквите са бледи, не личат
и мойта дребна есенна щастливост
мъглата плесва с най-щастлив печат.
Усещам, че я дразня и унива,
макар че ежи се със сив поток,
наесен се събуждам в цветно диво,
а сивото расте, но в кратък срок.
Расте навън, навътре – забранено,
че цветната флотилия блести
и всички цветове са наредени
в щастлив и скромен, още топъл стих.
© Милена Френкева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
