Nov 2, 2006, 10:27 AM

Есенна слана

  Poetry
1K 0 4
Есенна слана
падна сутринта,
и жълтите листа
белеят в скреж сега.
И ето  аз вървя ,
и мисля за това,
а слънчеви петна
ме топлят по гърба...
Падат пак листа
обагрени в дъга
от есенна слана
и слънчеви петна...
Животът е пред нас
макар и във слана,
а всеки миг и час
за нас е дар сега.
Есенна слана,
пада над града,
а жълтите листа
ни носят топлина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живко Желев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...