Nov 2, 2006, 10:27 AM

Есенна слана

  Poetry
1.1K 0 4
Есенна слана
падна сутринта,
и жълтите листа
белеят в скреж сега.
И ето  аз вървя ,
и мисля за това,
а слънчеви петна
ме топлят по гърба...
Падат пак листа
обагрени в дъга
от есенна слана
и слънчеви петна...
Животът е пред нас
макар и във слана,
а всеки миг и час
за нас е дар сега.
Есенна слана,
пада над града,
а жълтите листа
ни носят топлина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живко Желев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...