Кой ще бъде добрият, щом ти
ще ме губиш и после намираш...
Разглобена, понесла щети,
любовта непризната примира.
Есента е подветрен сезон,
прошумява потайно в тревите.
Къта летен нетраен шансон,
но и зимно усое преплита.
Да измръзна преди да заспя
очертава се и ще е жалко,
тъй отдадено както запях,
да заглъхне нечуто за малко.
© Светличка All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
