Есенна тъга
ЕСЕННА ТЪГА
… вятър плажовете бръсне и тръстиките кълне,
просват се вълните – мръсни като черги за пране,
облаците чорлят гриви, дълъг дъжд ще завали –
покрай мен, все тъй ръждиви, скърцат острите скали,
врътка месецът тепсия върху стихналия бряг,
и къде ли да се скрия от прииждащия мрак?
Господ Бог дали се вглежда в стихчето ми с тих курсив?
Има ли за мен Надежда? – че ще бъда утре жив.
Или с лятото ще пукна – странник, седнал на брега.
И подписал с Главна буква есенната си тъга.
© Валери Станков All rights reserved.
