Есенна усмивка
Есен палитрена грейна в гората.
Тайно напръска с боички листата.
Втъкна във клоните златен конец.
Вплете короните в шарен венец.
Слънчо зад облаци сиви надникна,
с лъч закачлив от небето намигна,
ласкаво, с обич, прегърна земята,
песен приспивна запя на цветята.
Ето рекичката, таз бърборана,
палаво дива в коритото стана,
хукна със вятъра през дефилето,
клонки понесла на път към морето.
Есен красива във пъстра премяна,
в нас остани, все такава, засмяна.
Нека усмивката дълго я има,
нищо че чука на прага ни зима.
© Таня Мезева All rights reserved.
