Тихо е, чувам листата как падат,
но не чувам техния стон.
Те покриват с благодарност земята
върху нея откриват последен подслон.
Ще си спомнят за своята пролет,
за растежа си, за летния зной,
подарили красота, кислород на планетата, на живота,
доживяват до заслужен покой.
Слънце свещ ще им пали,
зимните преспи ще бъдат техен покров.
До прераждане малко остава,
да живее кръговратът, от всеки признат!
© Иван Иванов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
