Есенни настроения
Над София е спуснала мъглата
безшумните си кълбести вълма.
През белите одежди на стъклата
процежда се едва-едва из мрака
тъгуваща, оскъдна светлина.
И призрачните сенки по паважа
на хората, изплували край мен,
на клоните, застинали на стража,
израстват, отминават и зараждат
безоблачен, в лъчи окъпан ден.
II
Градът остава в тежката,
потискаща мъгла.
Познава ме пътеката
от нашта махала.
И всеки срещнат весел е,
и всеки двор - познат.
И сякаш, че не есенен
е вечерният хлад.
И чудно: тук по клоните,
навместо пухкав скреж,
е цвят разцъфнал пролетен
тъй-нежно бял и свеж.
III
Този ден бе завесен от облаци
и валя без да спира дъждът.
С октомврийските празнични отгласи
в дълъг път се залута гърмът.
Но с внезапна атака от Витоша
с порив вятър небето разкри
и по сините друмове плиснаха
на ветрила златисти лъчи.
Те запалиха пламъци алени,
затрептели над свода дълбок,
сякаш бяха салюти, отдадени
на деня тъй велик и тъй строг.
© Иван Христов All rights reserved.
