Отиде! Отиде си лятото
и есенни листи закапаха.
Отдавна обра се посятото
и дните мъглите захапаха.
И дъжд ни вали по сандалите,
и мокри отгоре чадърите.
Прогнозни са вече скандалите
и идват ни зимни кахърите.
Не свикнали още с прогнозите,
тъгата ни връща към лятото.
Не схващаме още угрозите
от есенни бари залятото.
Но всички различно са страдащи
от земните жизнени корени.
Едните под дъжда са си радващи,
а другите биват намокрени...
© Никола Апостолов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
