Есенни трепети
От есенни мастила оцветени,
листа празнуват заедно с дървета,
попива есента дълбоко в мене,
макар че лятото в сърцето свети.
Като река ухания ще плисне,
в писмата на прииждащия вятър
ще ми напише три дъждовни мисли,
от гроздов сок копнеж ще капе сладък.
Ще зрее като розова смокиня,
завиваща спирално сетивата
и тайнствена къпина в черно-синьо
по царствения път от старо злато.
На мушмулите в шоколада късен
ще я намеря, но във форма спяща
и с дюли в слънчев мъх ще я откъсна,
макар че си живея в лято плажно.
А после ще се сгуша сред уюта
на бавния ѝ сладостен порядък
и в цветното море не ще се лутам,
в най-цветната вълна отгоре сядам.
© Милена Френкева All rights reserved.
