На есен ми ухае
На есен ми ухае. Пак галантно
септември се снишава до земята,
полите си раздиплят в реверанси
и сенките на закъсняло лято.
На есен ми ухае и на дюли.
Разпуканата гръд на ветровете
напомня аромат, а не е юли…
Фенерче джобно сякаш още свети
на залеза под ябълка превита.
Узрял е. Много скоро ще откъснем…
- „Сега“ е думата, нали ме питаш.
- А утре?
- Утре думата е „късно“.
На есенно ухае от парфюма
на шлейфа разпиляла си мъглата.
Заничайки, септември е бездумен,
откраднал лъч, заспиващ сладко.
На есен ми ухае с меки длани,
разстилащи тревата за последно.
Ела, за зимата е твърде рано,
при юли да отидем. Да поседнем.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
как да прекарваме цялата година само в три месеца, Роси - юни, юли и август, благодаря ти!
