Есенните клони
... И клоните ми да се влеят във калта,
в земята и да станат
кал...
Есенните клони на света
си нямат никого и нищо.
Есенните клони плачат нощем.
Есенните клони се преплитат -
без обич,
без любов...
за стопляне!
Есенните клони се сбогуват
с децата си, които падат
долу.
И локви ще ги погребат...
А есенните клони ще
мълчат.
Вървят по есенния път
два силуета - А и Е.
Два силуета - А и Е -
избират с мене да вървят.
От кал са те и са последни.
От кал днес нямало човеци.
И нито влюбени, или нещастни –
от кал светът! - от злато хора!
От злато, есента им прави път
и калните вървят като
ковчези.
А клоните ги гледат с сухота:
„Децата ни, децата ни
къде са?!”
И есенните клони на света,
и есенните кални хора
не се обличат в слепота,
а плачат -
като тебе нощем.
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
