henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
397 1891
Oct 14, 2009, 12:19 AM

Есенните клони 

  Poetry » Other
1245 0 9

 

 

... И клоните ми да се влеят във калта,

в земята и да станат

кал...

 

Есенните клони на света

си нямат никого и нищо.

Есенните клони плачат нощем.

Есенните клони се преплитат -

без обич,

без любов...

за стопляне!

 

Есенните клони се сбогуват

с децата си, които падат

долу.

И локви ще ги погребат...

А есенните клони ще

мълчат.

 

Вървят по есенния път

два силуета - А и Е.

Два силуета - А и Е -

избират с мене да вървят.

 

От кал са те и са последни.

От кал днес нямало човеци.

И нито влюбени, или нещастни  –

от кал светът!  -  от злато хора!

 

От злато, есента им прави път

и калните вървят като

ковчези.

А клоните ги гледат с сухота:

„Децата ни, децата ни

къде са?!”

 

И есенните клони на света,

и есенните кални хора

не се обличат в слепота,

а плачат -

като тебе нощем.

 

 

 

© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??