Прекрасният месец септември
потропа на всяка врата.
Показа, че е красив и обичащ
и омая всека душа.
Показа тучни поляни,
билки вълшебни, уханни цветя,
жълти, слънчогледови пити,
а в дървета вековни зелени
сладкогласна птица запя.
После с усмивка печална
повика облака бял
и дълго чаканият дъжд,
окъпа света засиял.
Как да не обичаш септември?
Как да не го харесваш сега?
Просто сърдечно кажи:
„Есен, добре си дошла!”
© Лиляна Стаматова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
