Есенно
Листата са жълти, кафяво-червени.
Подрежда ги вятърът в ямб и дактил.
Като прелетна птица гнездото студено
оставям. Друго къде ли ще свия?
Животът е скитник. Асо във ръкава
е скрил за поредната своя игра.
Блата без пътеки и брод преминавам.
Разпнат сутрин - възкръснал в нощта.
А нейде зад този папур и камЪш,
слънце горещо може би грее.
И може би търси на шир и на длъж,
принца от приказки, блатната фея.
Аз не съм принц. Нямам жезъл и трон.
И криле нямам, да литна в простора.
В дланите - дупки от ръждясал пирон,
а в гърдите горчи непосилна умора.
Бих седнал сега, ето тук, да почина.
На този обвит в мъх и плесени пън.
Но седна ли, зная - в миг ще се сринат
всички мечти в моя призрачен сън.
© Найден Найденов All rights reserved.
много добре пишеш!
