Покапва болно есента
по уморените дървета
и непростима самота
във утрините синьо свети.
Полето босо, без мечти
си вади трънче от петата
и примирява се почти
със есенния тъжен вятър.
Мълчат напуснати гнезда
и паяжини бавно плуват.
В небето люшка се звезда.
Тревите лятото сънуват.
© Нина Чилиянска All rights reserved.