Чуваш ли тихите стъпки на есента?
Пристъпва тя с пантофи кадифени.
Усети ли полъха от замах на четка?
Багри тя с палитри шарени нейни.
Какъв художник даровит е есента!
Пъстроцветие кичи по листи, клони.
В кой нюанс оцвети тя твоята душа?
Кой ли си избра?Златисто или охра?
Тъжна, мрачна, унила била есента.
Не, дарява ни тя с плод и очакване.
Ще бди под пряспа покълнало семе,
в Бъдника ще искри сбъднато време.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
