Oct 15, 2022, 7:40 AM

Есенно

  Poetry » Civic
473 0 1



Есен е.
И какво да е вън, освен красота,
а и малко тъга, че което се случва насън,
го няма, щом се събуди човек сутринта.

А в съня, зад вратата, толкова близо наднича,
онова чувство, което ни прави щастливи.
И тогава човекът любим шепне, че ни обича,
и листата пъстри покриват моментите сиви.

Есен е.
И какво да е вън, освен двама влюбени,
които в прегръдка, сякаш е сън,
а всъщност, наяве в любовта си изгубени,
красота и малко тъга, есента е навън.

Явор Перфанов
14.10.2022 г.
Г. Оряховица

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...