Жълтеят днес под слънцето листата,
Художник някакъв е минал тук!
Премени ярки кипрят дървесата.
Уж същ света, а вече странно друг!
Разпъват пак пердета и мъглите.
Оранжеви китари ли звънят?
Дъждовни капки пеят по колите.
Сред мокрото дали намират път?
А облакът едва-едва въздиша,
обхванал във прегръдка този ден.
И тихо ме придума да напиша
за златното, за тебе и за мен. ...