Есенно
Денят навънка е намръщен.
Ръми и... стелят се мъгли.
Листа закапали в сумрака
в килим подгизват от сълзи.
Припява вятърът в стъклата,
онази песен без мечти.
Припряно вадя си крилата
и литвам в мисли от лъчи.
Летя си, ей така, на воля,
далеч от студ и суета.
И никого сега не моля
да прекоси със мен дъга.
Онази, сбъдваща мечтите,
ненарисувана с боя,
а скътана ни във душите
в копнеж с любовна чистота.
Под нея мина ли, изчиствам
нагарчащата ми тъга.
През облаците сиви виждам
процеждаща се светлина.
Проблясват есенните листи,
в палитра златна пак искря,
и вятърът звъни лъчисто...
Намръщено прекрасен е денят.
© Таня Мезева All rights reserved.
