Oct 28, 2025, 1:17 PM  

Есенно...

  Poetry » Other
122 0 0

ЕСЕННО...

 

Нещо топло и меко ляга в нозете на този Октомври,

с дъх на тиква и чай, и с цвят на презрели смокини.

Черна улична котка вятърни сънища гони.

Аз стоя и я чакам – суеверно, нека път да ми мине.

 

И смалявам в очите й този свят, да го пазя от грешки,

в златен есенен лист го завързвам и бързам във джоб да го скрия.

Ще го крия от лоши очи, доживот и съвсем по човешки

ще му спретна от обич и есен, и дюли любовна магия.

 

Този свят е дете, което още към слънцето крачи,

и протяга езиче наивно – да близне небето.

Денят му е майка, а топла възглавница – здрачът.

И раснат мечтите му нощем, препускат с конете.

 

После светло ще тръгне и бавно към към теб ще пътува.

Ти недей се обръща с лице към неверния залез,

Виж как Слънчо по своята шеметна орбита плува,

там където Септември своята слънчева сянка остави.

 

Всяка есен си има и своите тайни, обаче...

Аз протягам ръце, пълни шепи към тебе с въпроси.

Нас ни чакат още толкова много житейски задачи,

чак след другата есен, оттатък октомври...

И после.

 

А ме щипва, досаден и синкав, дъждец по нослето,

обещавам – ще кихна и без да искам ще спъна дъгата.

И си тръгва Октомври....

И моята цветност със него.

И заспивам.

До другото лято.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Славкова All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...