Есенно
Есенно
Есента – тази малка принцеса, се връща,
шеговито напомня: Тъга не търпя!
Позлати с нежна ласка дворове и къщи,
а за срещата с Лятото песен изпя.
Виж! Дочу я Щурче на поляната скрито:
пак ще има с кого да припява на глас.
И отново врабчетата мислено пита,
накъде отлетяха ятата без нас.
Плодове с аромат на градини от рая
и безкрайните ниви с узрели жита..
Ех, нима Есента е на Лятото края,
цветовете им ярки как в едно да вплета?
Есента – тази златна магьосница, плаче,
затова че прогонва копнежи, мечти.
-Хей, Щурче, успокой я, юначе,
на крилата й мислено с нея лети!
Но почакай, Щурче, тъй светът съществува:
кръговратът нали е от Бог сътворен.
Днес щастлив си, а утре нима ще тъгуваш?
Запази си на тръгване спомен за мен!
август, 2025 г.
Б. Ботева.
Едно от моите 3 стихотворения, с които участвах в националния поетичен конкурс "Есенни щурци", 2025 г. , в памет на поета Иван Николов. Присъдена ми беше трета награда за цялостно представяне.
© Bo Boteva All rights reserved. ✍️ No AI Used
