Есенно
Тази тиха привечер есенна
утаи всички думи у мен.
Не, не нося в душата си песен
и в очите ми няма небе.
Уморени под кожата вените
посиняло и тежко туптят.
След безумното лятно броене
часовете в сърцето ми спят
и сънуват дръвчета кайсиеви
как ме пръскат със жълт аромат,
как целува ме плахо по шията
влюбен в мен до ушите хлапак.
Не, не искам от тебе признания,
подариха ми вече звезди,
нощем звездни събуждат се раните
и сияят със блясък горчив.
Мълчаливо помилвай косите ми
и ръката ми хладна вземи,
есента по лицето ми стича се,
с устни топли попивай я ти.
© Нели Димитрова All rights reserved.
Понякога наистина е по - добре да не говорим,а да се радваме на кратките мигове