Есента настъпи,
дъжд и стъпки,
хладни тръпки
и мирисът на влага.
Октомври е безкраен,
септември все ридае,
през ноември се знае,
смъртта е на прага...
Есен и плесен,
кафявите кестени,
търкалят се, отнесени
от вятъра в училищния двор.
Небето е мрачно
и не еднозначно
жълтеникав воал помахва по здрач.
Луната пропукана се скрива от взор.
© Серафим All rights reserved.
погледния с други очи...може да бъде много красива...