Есента настъпи,
дъжд и стъпки,
хладни тръпки
и мирисът на влага.
Октомври е безкраен,
септември все ридае,
през ноември се знае,
смъртта е на прага...
Есен и плесен,
кафявите кестени,
търкалят се, отнесени
от вятъра в училищния двор.
Небето е мрачно
и не еднозначно
жълтеникав воал помахва по здрач.
Луната пропукана се скрива от взор.
© Серафим All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
